Как американският кей в Газа за 230 милиона долара се превърна в „колосален провал“
Плаващият пристан за 230 милиона $, издигнат от Съединени американски щати, трябваше да бъде гениално, само че комплицирано решение на неспособността даже на президента на Съединени американски щати Джо Байдън да убеди Израел би трябвало да рационализира заекващия поток от филантропична помощ в Газа.
Но разрушен от скромните ветрове на средиземноморското лято, затворен през по-голямата част от двумесечния си живот и в този момент затворен преди края на планувания разгръщането, планът се трансформира в знак на интернационалната импотентност пред лицето на израелската непреклонност.
Трябваше незабавно да предотврати глада в Газа. Но през двата си месеца на работа в режим на включване и изключване той достави доставки, еквивалентни на помощта единствено за няколко дни, която се влива в анклава преди войната.
След дебюта си с висок профил — Байдън разгласи самият той в обръщението си за положението на Съюза през март, а вградените американски телевизионни екипи излъчиха събранието му от стотици американски военни - той се натъкна с главата напред на същите проблеми, които Организация на обединените нации и други филантропични организации молеха Израел да позволи след офанзивата на Хамас против Израел провокира войната на 7 октомври.
Това малко помощ, която беше доставена - по-малко от 600 камиона, съгласно оценките на Financial Times - се натрупа на брега и изгни под лятното слънце.
Разбитите пътища, беззаконието и непредсказуемостта на израелските контролно-пропускателни пунктове в Газа направиха доставката през последните няколко километра до палестинците съвсем невъзможна.
„ Ако сте гладен палестинец от приемащата страна, това е същинска злополука “, сподели Пол Итън, пенсиониран генерал-майор от американската войска, който управлява сходно разполагане на по този начин наречените JLOTs или Joint Logistics Over-The-Shore в Сомалия през 1992 година
Той добави: „ Защо вършим нещо толкоз мъчно – пренасяме артикули през морето с такава компликация? Защо просто не създадем това, което сме правили от самото начало, откогато Газа се трансформира в ограден анклав, и не осигурим поддръжка по суша? “
Това е въпрос, който доста филантропични организации задават, въпреки и постоянно уединено, с цел да избегнат гнева на държавното управление на Съединени американски щати.
Защо помощта трябваше да пътува стотици километри по море от Кипър, с цел да се разтовари на безценен, комплициран плаващ пристан, когато израелското пристанище Ашдод се намира единствено на час път с кола на север и израелските военни управляват няколко входни точки в Газа?
„ Съединени американски щати желаеха да покажат, че вършат нещо, с цел да оказват помощ на филантропичните старания, само че все пак не съумяха да накарат Израел да направи най-очевидното належащо нещо – което е да разреши цялостен достъп през секване по суша или разрешаване на достъп от пазарите на Израел и Западния бряг “, сподели Таня Хари, изпълнителен шеф на Gisha, израелска правозащитна група, която заведе правосъдно дело против израелските военни за помощ.
„ Така че това докара до това необикновено скъпо, неефективно решение, което в последна сметка се оказа изцяло пагубна загуба на пари и грамаден и объркващ неуспех от горната страна. “
Кейът е бил развален минимум три пъти от вятър и талази, сподели американската войска. Някои елементи изплуваха нагоре по брега, измивайки ги на плажовете на Тел Авив. В един миг корабите, които имаха намерение да стигнат до кея, бяха пренасочени към пристанището на Ашдод, където помощта пътуваше по шосе за Газа, сподели Хари - доста по-ефективен маршрут.
Хуманитарните организации предизвестяват от месеци, че анклавът се сблъска с цялостен апетит, в случай че Израел не улесни безпроблемното нахлуване на филантропична помощ в Газа – негово обвързване според интернационалното и израелското право – и сътвори условия доставките да бъдат разпределени на популацията от 2,3 милиона души.
Но министър-председателят Коалицията на Бенямин Нетаняху включва крайнодесни депутати, които отхвърлиха доказателства за дефицит на храна и медикаменти в Газа и се пробваха да употребяват доставките на помощ като лост за оказване на напън върху Хамас да освободи към 120-те заложници, които към момента са в плен.
Десни израелски протестиращи са блокирали камиони с филантропична помощ покрай Газа; други са устроили засада на снабдители, пътуващи от Йордания през Южен Израел.
Но филантропичните групи споделят, че най-голямата спънка са били израелските ограничавания, вариращи от непредсказуеми часове на работа на граничните пунктове — постоянно прекъсвани от нови пристъпи на борби — до необятното сканиране на камиони от инспектори на Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафа в Газа с Египет и близкия пропускателен пункт Керем Шалом.
Последният е употребен преди войната за докарване на минимум 500 до 600 камиона с помощ дневно, почти толкоз, колкото кеят доставяше за два месеца.
След като Израел пое контрола над Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафах при започване на май, доставките на помощ се забавиха: през юни по-малко от 1300 камиона влязоха в Газа, съгласно данни на Организация на обединените нации. Израелската войска тази седмица сподели, че Организация на обединените нации не е преброила камионите и че броят им е доста по-висок, в това число 5000 спомагателни камиона единствено през май.
Хуманитарните организации също се борят да разпределят помощта в беззаконния анклав, където горивото е нищожно а пътищата са разрушени от бомбардировки.
Израелските удари са умъртвили минимум 200 палестинци, работещи за основната филантропична организация на Организация на обединените нации, съгласно UNRWA, както и филантропичните служащи на World Central Kitchen.
Итън сподели, че филантропичните доставки в Сомалия са били превозени в „ пашкул за сигурност “, основан от американските сили, допускащ дейно систематизиране от филантропичните организации. В Газа израелските военни споделиха, че откакто помощта премине в Газа, Организация на обединените нации и филантропичните организации са виновни за това.
Плячкосването е необятно публикувано и безредните боеве са затворили повече транспортни направления. Дори февруарски ескорт, охраняван от израелската войска късно през нощта, се трансформира в кървясъл, откакто минимум 100 палестинци бяха убити в навалица, последвала изстрели от личния състав на IDF, пробвайки се да предотвратят грабежите.
Американски чиновници деликатно означиха че плаващият пристан е предопределен да добави, а не да размени доставката на помощ с камион. Но това се разглеждаше като метод за заобикаляне на тези проблеми. Доставките, сканирани в Кипър, ще бъдат разтоварени в Газа и ориентирани към зона, охранявана от израелските войски.
Оттам американските чиновници се надяваха, че могат бързо да бъдат разпределени в северната част на Газа, зоната, която е най-засегната от дефицита на храна.
Но откакто израелските войски бяха снимани да употребяват зоната до кея, с цел да изтеглят избавен пленник на 8 юни, Организация на обединените нации спря приемането си, заявявайки, че би трябвало да реши дали потреблението на региона във военна интервенция е допустимо филантропични служащи в заплаха.